ДИAНА-ЛУНА
понеделник, 12 март 2012 г.
ДАРБАТА Е ЗОВ ЗА ДУШАТА
ДАРБАТА Е ЗОВ НА ДУШАТА
Духовна потребност е да търсиш Бог в един от "световете"
ти на лично възприятие. Стига да умееш да вибрираш с най-чистата си
честота, взета от близките или паралелни флуидни енергии. Затова Бог
задължително присъства всеки ден и е наш гостенин. Намират го всички
ония, които го търсят, на които им е пределно известно, че без
Божието присъствие и благословия нищо не може да се свърши, никъде...
Не е тайна, че България е космическа симфония на енергиен потенциал.
Много са онези, които получават знаци от съдбата, че вече могат да
предричат и да лекуват. Дарбата е потребност от желание да направиш
другия щастлив и да му помогнеш. Дарбата е зов на душата. Тя е
позитивният начин да преживееш чуждата бопка като своя. Нека има
надарени хора, свято е да се помага, защото две топли думи като
"Благодаря ти!" нямат земна остойнос-тена аналогия.
Но в същото време апелирам всеки да извоюва своето, чуждите лаври не са
благословени! Духовният път е трънлив, свързан с много препятствия и
житейски неудачи, ала съдбата няма цена. От една страна, даваш с пълни
шепи, а от друга -получаваш, но не винаги оттам, където си дал, а от
друго място, което даже не си и сънувал. Ето защо никой още не е познал
житейската формула на земното ни идване, като изключим кармата.
Няма учебник, откъдето да се прочете за бързото навлизане в сферата на
ле-чителството. Отново твърдя, че дарбата, ако съществува, то или я
имаш, или я нямаш - не се учи, не идва наготово, нито чрез наизустен
материал. Различните курсове, училища и книги на тази тема са само
пътеводители, посоки и познавателна обработка. Важен е залогът:
генетичен, придобит (може и реинкарнационен), после идват опитностите и
обогатяването на знанията... Хубаво е, че българите сме адаптивни и
силни същества. Свикнахме на всякакви изненади, които наричам
"възможност да се преборим и да преоткрием себе си". Гордея се с
националната си природа, с неподправеното си чувство на оптимизъм. Щом
много от пациентите ме считат за "последна спирка", това ме задължава.
Надявам се и Бог да ме подкрепи в радостта, че някому някъде съм
необходима...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар