понеделник, 12 март 2012 г.

ДАРБАТА Е ЗОВ ЗА ДУШАТА

ДАРБАТА Е ЗОВ НА ДУШАТА


Духовна потребност е да търсиш Бог в един от "световете" ти на лично възприятие. Стига да умееш да вибрираш с най-чистата си честота, взета от близките или паралелни флуидни енергии. Затова Бог задължително присъства всеки ден и е наш гостенин. Намират го всички ония, които го търсят, на които им е пределно известно, че без Божието присъствие и благословия нищо не може да се свърши, никъде...
Не е тайна, че България е космическа симфония на енергиен потенциал. Много са онези, които получават знаци от съдбата, че вече могат да предричат и да лекуват. Дарбата е потребност от желание да направиш другия щастлив и да му помогнеш. Дарбата е зов на душата. Тя е позитивният начин да преживееш чуждата бопка като своя. Нека има надарени хора, свято е да се помага, защото две топли думи като "Благодаря ти!" нямат земна остойнос-тена аналогия.
Но в същото време апелирам всеки да извоюва своето, чуждите лаври не са благословени! Духовният път е трънлив, свързан с много препятствия и житейски неудачи, ала съдбата няма цена. От една страна, даваш с пълни шепи, а от друга -получаваш, но не винаги оттам, където си дал, а от друго място, което даже не си и сънувал. Ето защо никой още не е познал житейската формула на земното ни идване, като изключим кармата.
Няма учебник, откъдето да се прочете за бързото навлизане в сферата на ле-чителството. Отново твърдя, че дарбата, ако съществува, то или я имаш, или я нямаш - не се учи, не идва наготово, нито чрез наизустен материал. Различните курсове, училища и книги на тази тема са само пътеводители, посоки и познавателна обработка. Важен е залогът: генетичен, придобит (може и реинкарнационен), после идват опитностите и обогатяването на знанията... Хубаво е, че българите сме адаптивни и силни същества. Свикнахме на всякакви изненади, които наричам "възможност да се преборим и да преоткрием себе си". Гордея се с националната си природа, с неподправеното си чувство на оптимизъм. Щом много от пациентите ме считат за "последна спирка", това ме задължава. Надявам се и Бог да ме подкрепи в радостта, че някому някъде съм необходима...

ДИAНА-ЛУНА

Няма коментари:

Публикуване на коментар