Размисъл.., за ПРОШКАТА!

РАЗМИСЪЛ

ПРОШКАТА Е ПЪТЯТ ЗА ОБЩОТО ОЦЕЛЯВАНЕ

Имаме нужда от покой и душевно разбиране. И кой да ни го даде, ако не самите ние?

Много от болестите се появяват от нежеланието на хората да приемат себе си и околните. Именно прошката е едно универсално средство за вътрешния покой. Да простиш някого е възвишено и земно. Но мнозина от нас казват: "Защо аз първи да простя?". Ето така човек подминава правото си на избор и не упражнява правилно свободната си воля. Наистина боли, когато ни обвинят несправедливо, ала в случая не правим нищо друго, освен да сугестираме отрицателните си мисли. Нека и да не забравяме, че много измежду нас отдавна са усвоили навика да негодуват от всички ситуации. Тъй като енергията на мислите е почти идентична с тази на светлината, остава да си зададем въпроса дали си заслужава да се самонаказваме, като не желаем да приемем изискванията за духовна чистота.

Отначало ще ни бъде трудно да отхвърлим традиционните си убеждения на страх, паника и вина, които са съпътствали миналото. Тогава нека ви попитам кой от вас не желае да бъде освободен от болезненото си подозрение?

Чувам ви да отговаряте вкупом: "Искаме, но как да започнем?". Това е добре и вече имаме напредък; първата крачка е извършена, а оттук и началото на лечението. Вие избрахте да се лекувате, сега упованието ще протече в процес на събеседване, т. е. разговор със себе си. Нека разгледаме миналите ситуации, от които сме били покрусени. Ще ни улеснят белият лист и химикалката. Първоначално оформяме две графи на освобождение: "Прощавам с любов на" и втората "Аргументи". В откровен монолог записваме всичко около периода на спречкването: кого сме обвинявали и в какво сме били обвинени. След като свършим с писането, казваме наум:"Откривам в себе си потенциал за вътрешна мъдрост и одобрявам потребността да избирам сам(а). Справям се добре и се опитвам да възприема себе си според добрите си намерения". Продължаваме с червен химикал в ръка да записваме срещу всеки случай следния текст: "Знам и разбирам колко болка сме си причинили от това, че сме се отказали да се погрижим взаимно. Прощавам ти с душата и сърцето си, че ти не си такъв, какъвто съм си представял(а) до този момент. Прощавам ти, отказвам се да ангажирам паметта си и те освобождавам. Ти извършваш своите дела от собствения си мироглед. Доверявам се на разума и знам, че когато се нуждаем, подходящото време ще работи за нас".

Важно е да осъзнаем чувствата, които задължително чрез прошката се хармонизират. Необходимо е да се разбере, че прошката се излъчва директно от сърцето и за нея е наложително време. Можем да тренираме съзнанието си, докато придобием доброто намерение за отърсване от пошлото. Никога няма да излекуваме тялото си, ако не излекуваме душата си. В аурата на мнозина се виждат тъмни кълба от абсорбирана отрицателна енергия и когато започна да говоря за прошката, за нивата на усъвършенстване, едва тогава виждам как кръговете се разсейват. Прошката е индивидуален акт на прочистване, тя активизира цялата програма на ума и създава нови възможности за промяна на здравословното състояние и в личния аспективен план. Самообвиненията в никой случай не трябва да просперират. Казвайте често: "Желая да се променя безусловно и подкрепям вътрешната си потребност в изгрева на новото. Всяко действие е продиктувано от свободната ми воля да успявам и аз подкрепям правото си на участие".

Никога обаче не отправяйте самокритика, която само ни нас-тървява към нас самите. Просто изречете: "Пропуските в моя живот са останали в миналото, от тях съм се научил(а) да работя и успявам позитивно. В моя живот има място за бъдеще и аз изпълнявам потенциала му". Винаги съм обяснявала, че който живее с миналото, е лишен от бъдеще! Това, което остава зад гърба ни, може да бъде само поука за добре усвоени кармични уроци.

Случвало ви се е да простите на някого, нали? И после да се чувствате като перце, защото се се освободили и сте се отказали да бъдете съпричастни на бушуващата буря от отрицателни емоции. Свикнем ли да прощаваме редовно, означава, че все повече навлизаме в океана на духовно зрящите.

ДИАНА-ЛУНА