Из книгата ми, " ЖИВЕЯ С ВАШАТА БОЛКА "

ДНЕШНОТО СТРАДАНИЕ Е УТРЕШЕН ТРИУМФ Из книгата "Живея с вашата болка" В едно от писмата се казваше: „Г-жо Луна, разведох се и сега осъзнавам, че липсата на съпруга ми създава празнота. Самоуверената жена в мен угасна. Разводът ми донесе повече страдания, отколкото очаквах." Жената изглеждаше унила, бледа и несигурна. - Чрез развода си направих непоправима грешка! - Постарай те се да овладеете положението, не сте сбъркали. Кармичната програма е дотук, дори доста сте изчаквали. Самонаказвали сте се и сте си налагали търпение, а това е противоречие с духовните принципи. Вие сте се вкопчали в енергополето на съпруга си. Неговите недостатъци са се превърнали във ваши ежедневни навици. Накрая вашето търпение е придобило разрушителен ефект. Опитайте се да ревизирате спомените от последните няколко години и ще видите, че сте постъпили съзнателно и аргументирано. Ако имаше алтернатива за препрограмиране на кармата, щях да се постарая да ви убедя да се коригирате. За съжаление обаче сте поели образа на изкупителна жертва и съжителството ви с него само щеше да усложни потенциала ви. Съпругът ви е непоправим алкохолик и притежава кратка жизнена програма. Излишно е да се вините, в противен случай ще изкривите кармичните си структури. Мобилизирайте енергията и вниманието си в друга посока. Никой няма да може с магическа пръчка да премахне внушената ви вина и страх от новата крачка. Никой няма право да решава вместо вас. Но щом веднъж започнете да се освобождавате от негативните мисли и успоредно с това прибавите нещо положително към прогресивните си планове, ще видите как облаците на съмнението ще се разсеят и хоризонтът на битието ви ще се изчисти. Платили сте много висока цена в семейните отношения и накрая сте свикнали с униженията... Сега вече е различно опитайте със самолечение и позитивно зареждане на мислите. Ще ви е трудно, но за вас скоро ще се обърне нова страница в живота. Предстоят ви прекрасни мигове и то след като смените работата си. Предстоящата интензивна връзка ще ви отвори вратите на щастието. Отговори ми уклончиво, нещо от порядъка „Мислите ли?" или „Ще видим". Бяха минали не повече от два месеца. Разлиствайки писмата, се натъкнах на следните мили думи: „Г-жо Луна, толкова съм щастлива, колкото и в най-смелите си сънища не съм си и помисляла. Колко малко му трябвало на човек, за да може да превърне страданията си в чест и достойнство. Сега съм уважавана и обичана жена и намерих смисъла на живота си." А аз бих допълнила: днешното страдание е утрешен триумф! Не бива да се предаваме! Кой знае, може би съдбата е отредила друго и точно, когато най-много ни боли - да заменим страданието с усмивка!